Сортове смокини

Започвам класификацията с категорията "нужда от опрашване", защото от това зависи, дали изобщо в определени региони, дърветата ще дават плодове. Важно ! Плодовете от първата реколта (Бреба) на смокините, почти никога не се опрашват, защото, по време на тяхното формиране, няма развити възрастни осички Бластофага, който да го направят. Всяко внушение, че опрашването е причина за задържане на Бреба реколтата или за по- големият размер на плодовете на Бреба реколтата е породено от невежество или е опит за измама. I. Според нуждата от опрашване Според нуждата от опрашване е прието, че смокините са три типа  : 1.  Тип Смирна  : Този тип смокини изискват задължително опрашване от осички Бластофага за да дадат реколта. При тях, първата реколта (Бреба) липсва или, ако се развият съцветия, те окапват. Ако съцветията от втората (основна) реколта не бъдат опрашени, те също окапват.  Типични представители на този тип са  Bursa Black   (Черна Бур...

  Синоними : Поморийска 6, Хаджи (Haxhi).  По данни на професор Радка Серафимова, този сорт е намерен в смокиново насаждение в Поморие, създадено през 1943г. с материал, внесен от разсадника в Серес. Сортът е с произход Албания (района на Шкодра), където е познат под името Хаджи (поклонник).  Дървото е със среден до сравнително силен растеж. Кората е тъмнокафява при младите дървета и клоните на нов растеж, и посивява при навлизане на дървото в зрялост. Листата са предимно петделни с доста широки дялове при старите дървета и по- тесни при издънките, и при засушаване. На върха на централният дял имат подобие на коронка, който при стари дървета може да се заостри, но, никога не се формира ясно оформена лопатка. Връхните пъпки са жълто- зелени, но покафеняват и дори почервеняват при застудяване. Според броят на реколтите, сортът е тип Bifere. Дава два обилни плододобива, като Бреба реколтата достига до 20-22% от годишният добив.  Сортът е доста ранен и запълва ...

  Синоними : Dalmatie Green, Blanche Navello, Dalmatian*, Du Japon, Fico Pionoto, Ragusa, Ragusaine, Staten Island Bomb, White Greek, White Navello, San Pietro, Vasilika Aspra Sika**, Mantzanosyka Aspra, Stella (САЩ). * Неточно име, което се ползва и за сорт Brunswick (Брънсуик). ** В Гърция, има вероятност с това име да бъде наречен и друг сорт. По отношение на имената, там, всичко е относително. Най- ползваното име след Dalmatie e San Pietro (Свети Петър). Произходът на сорта не е изяснен. Предполага се, че произлиза от остров Лесина (Хвар) в Адриатическо море на територията на днешна Хърватия. Не е ясно, дали това е вярно, защото сортът е разпространен в много държави. Дърветата имат предимно слаб, рядко до среден темп на растеж. Не се разклоняват силно и формират рехава корона. Кората на младите клони е кафява. При възрастните дървета, кората на стъблото и старите клони е сива. Пъпките са зелени, но могат да покафенеят и дори да почервенеят при застудяване, ...

  Синоними : Dauphine Violette, Grosse Violette, Ronde Violette Hâtive, Rouge de Argenteuil, Mussega Negra, Ficus carica punctulata Risso, Pagaudière, Adam. Сортът е известен в Sollies-Pont като Bouled’Or, Bouton d’Or и Grosse de Juillet, но, последното име се ползва и за сорт Sultane (Noire de Bellone). Описана от :  Risso (1826), Barron (1868c, 1891), Lhérault (1872), Du Breuil (1876), Simon-Louis (1895), Eisen (1888, 1901), Forrer (1894), Schneider (1902), Juignet (1909), Mazières (1920), Bois (1928), Soc. Nat. d’Hort. de France (1928), A. Rivière (1928), Delplace (1933), Simonet (1945), Delbard (1947), Evreinoff (1947),  Simonet и Chopinet (1947). Сортът е тип Сан Педро. В естествени условия, може да даде основна реколта, само след опрашване от Бластофага. Често в рекламите на Виолетов Дофин се показват снимки на Виолетова от Солие (Броджото Неро) или Noire de Barbentane (Черна от Барбентан), които са с подобна форма, но с малко око и по- привлекат...